30 декември 2016 г.

Пътешествията на 2016-а! (първа част)

Време да изпратя 2016-а - спомен за лежерен следобед в септемврийска Виена

Отиващата си 2016-а започна с 16 желания >>> Върнах се към списъка, за да видя какво се е сбъднало и с усмивка установих, че най-лесните мечти май не са напълно осъществени, но има една-две от "по-трудните", които станаха факт.

Например, така и не опитах калвадос, а и на кон не се качих. Не се научих да правя сладкиши, не мисля, че имам три дни, "прекарани изцяло офлайн" и пожеланията с конкретна бройка задачи тип "да посетя пет красиви места в България", "да опитам 12 нови ястия" и "да намеря поне пет книги, които да попаднат в списъка на онези, които трябва да се прочетат поне веднъж в живота", сега осъзнавам, се оказват малко непроследими. Или поне не мога да ги обобщя със статистическа педантичност. Що се отнася до завършването на магистратурата, поръсвам си главата с пепел и прехвърлям към 2017-а!

Замислих се и над последната от 16-те точки "Да намеря вдъхновение за нова мечта, която да запълни този ред", но нея ще оставя за самия край на пътешествието.

През 2016-а съвсем буквално покорих един планински връх, при това благодарение на инициативността на работодателя ми - A Data Pro. През юни моята не особено калена за планини, но пък пълна с ентусиазъм милост, и още 80-ина колеги си направихме един тийм билдинг до Мусала и обратно. Истината е, че най-високият връх на Балканите (2925 м) е сравнително лесен за покоряване и реално е една супер приятна разходка в планината. Рила е красива, Рила е божествена, Рила ще присъства още и още в живота ми (дано!).

Любимата ми снимка от това пътешествие - Леденото езеро



На Мусала
Пътешествията през годината трябваше да започнат още по-рано, но плановете и това, което се случва в последния момент, са две различни неща. Нали животът трябва да е интересен, сигурно би било скучно, ако знаехме какво следва.

През май тръгнах към Копенхаген, стигнах до Летище София и малко непланирано в края на юни се озовах в Прага

Как се случи последното изречение ли? През пролетта тръгнах към Дания, но изпуснах полета (Е, ако бях стигнала с 15 минути по-рано, разказът щеше да е друг, но този свърши в София. Точка.) Онези няколко дни, в които тихичко си мрънках за проваления план, не бяха от най-слънчевите (съвсем буквално, между другото), но това е защото не знаех какво следва по-натам. Идеята за пътуване се завъртя около нова, по-близка дестинация, и два месеца по-късно опознавах един наистина магически град - Прага (Пост за впечатленията от чешката столица може да прочетете тук >>). Непланираното пътешествие неусетно се оказа важен пътен знак в живота ми, защото там се запалих по звученето на славянските езици, харесаха ми хората, атмосферата, бирата и половин година по-късно чешкият език е един от тези, които бавно, но упорито добавям към вече добре заформеното чуждоезично букетче в любопитната ми главица. И не, това не е краят - през 2017-а ще трябва да намеря седмия си чужд език :)

На брега на река Вълтава
2016-а беше и година на откриване на нови любими автори

В една майска вечер спря токът,. Тогава хванах фенерчето и книгата "Зимно пътуване" на Амели Нотомб. Толкова се влюбих в историите на белгийката, че за няколко месеца прочетох над 10 от книгите й и се запознах по-подробно с безкрайно интересната й личност. Така се стигна и до, смея да кажа, най-вдъхновено написания ми текст тази година - за Амели в Jasmin.bg >> Като стана дума за автори, само ще добавя няколко имена, без претенции за изчерпателност или изключителност, просто първите за които се сещам, които ме впечатлиха през 2016-а - Мирослав Пенков със страхотния роман "Щъркелите и планината", Йенс Кристиан Грьондал с "Тишина през октомври", Фредерик Бегбеде с "Един френски роман", Михал Вивег с "Народна топка", Дмитрий Глуховски с "Метро 2035", Милан Кундера с "Шегата", Елиф Шафак с "Майстора на куполи".

Така стигам и до новото и безумно вдъхновително хоби - колонка в шарения онлайн журнал - Jasmin.bg >> Основно съм на тема книги, но тук-там се мярка и по някое филмче или пътепис. Едно пътешествие, започнало през април, което ме предизвика да се вдъхновявам повече.

Този разказ се оказа дълъг за един дъх. В последния ден на годината (ще) се върна(х) към още малко спомени и втората част на Пътешествията - Виена, още вдъхновения, един-два по-лични урока и точка 16 от списъка! Прочетете я тук >>

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Представена публикация

Пътешествията на 2016-а! (първа част)

Време да изпратя 2016-а - спомен за лежерен следобед в септемврийска Виена Отиващата си 2016-а започна с 16 желания >>> Върна...