28 май 2016 г.

"Метро 2035": последното приключение



Трябва да призная, че съм скептична към научната фантастика и доста трудно се впечатлявам от измислените светове от бъдещето, които се раждат в главата на писатели и режисьори. "Метро 2035" на младия руския автор Дмитрий Глуховски (Издателство "Сиела"), обаче, е доста завладяваща и богата история, поднесена с лек за четене език и много действие.

Цели 20 години са изминали от Последната война, която е заличила човечеството от лицето на Земята и последните оцелели, около 15 хиляди души, градят живота си в тунелите на метрото под Москва.

Изгубили вяра, повечето от тях дори вече не мислят за горния свят и са се примирили с тунелите, тъмнината, болестите и тежките условия. Почти всички, с изключение на един – сталкерът Артьом. Той не може да изпусне дори и най-малкия лъч надежда и тръгва на пътешествие, за да докаже на събратята си, че може би не са сами и светът, както го помнят, не си е отишъл безвъзвратно.

Цялото ми ревю на книгата прочетете в Jasmin.bg >>

26 май 2016 г.

Да се будиш с усмивка... и нежен аромат!

Снимка: Facebook.com/Sensorwake


Винаги съм искала да се будя щастлива, със скок от леглото и песен на уста. Десет минути преди алармата. След това сутрешна йога, кафе, чай, английска закуска, новини... и тогава чак да стане 9.00 часа. Уви, ако това се случи някога, значи е плод на онази част от мозъка ми, която фантазира сънищата. И значи още, че съм изключила сънено алармата на телефона, мушнала съм го за по-сигурно под възглавницата и съм притворила очи за "още 5 минути". Историята помни случаи, в които петте минути продължават час-два-три.

Обаче... Преди дни работата ми ме срещна с новина за една малка и иновативна френска компания, която разработва будилници, които казват "Добро утро" на собствениците си, като гъделичкат обонянието им. Компанията се нарича SensorWakе и е създадена точно преди година (на 26 май) от двама младежи. Единият от тях, 19-годишният Гийом Ролан, споделя, че много мрази сутрините и винаги е искал да намери начин събуждането да стане по-приятно. На това му се казва да си осъществиш тийн мечтата! Едно от признанията, че компанията и изобретението й имат бъдеще е, че техен партньор е не кой да е, а Google.

20 май 2016 г.

За "Шегата" на Милан Кундера



"Шегата" на Милан Кундера (Издателство "Колибри") се нареди сред най-добрите книги, които съм чела в последно време. Авторът с невероятна лекота описва чувствата и мислите в сърцата и главите на героите си, както и абсурдността на една политическа система, която определено е лишена от чувство за хумор.

Целият роман на Кундера доказва твърдението, че един малък, незначителен на пръв поглед момент, може да промени целия ни живот, да го завърти на 180 градуса и да го разхвърля на малки парченца в една сива бездна, без да е ясно дали някога ще можем да го „залепим” обратно или ще остане счупен в сивотата завинаги.

Цялото ревю на "Шегата" прочетете в Jasmin.bg >>

12 май 2016 г.

За финала на “Добрата съпруга” (спойлъри)



Седем години и 156 епизода по-късно адвокатският сериал „Добрата съпруга” (The Good Wife) на американския канал CBS достигна своя финал, като предизвика разнопосочни реакции сред феновете си. Последният епизод на сагата с политически привкус беше излъчен на 8 май 2016 г. и определено може да се каже, че ще остане запомнен.

(...)

Обаче… честно казано, за мен чарът на сериала въобще не се крие в детайлите как точно е започнал и завършил. Мога да кажа, че подкрепям всеобщото мнение,  че това е един доста интелигентен и интересен сериал.
 
Той разкрива в детайли (американската) правораздавателна система, а случаите, над които адвокатите работят, са разнообразни, съвременни и любопитни и определено си струват времето. Те разискват теми като авторско право и интернет, аборти, киберпрестъпност, тероризъм, национална сигурност, асистирано самоубийство, както и редица криминални и търговски спорове.

Цялото ревю на "Добрата съпруга" прочетете в Jasmin.bg >>>

5 май 2016 г.

"Пансионът" на Пажински – пътят към спомените


"Пансионът" (Издателство „Колибри”) на младия полски автор Пьотр Пажински е лъжовно малка книга. Нейните 150 страници се четат бавно, с мисъл, отношение, въздишки и много тъга. Това не е книга, в която бушуват действия и читателят активно прескача от една случка на друга. Това е книга с атмосфера и наситеност, която  разказва спомените на едно изгубено поколение. Това е книга за паметта.

(...)

Главният герой в "Пансионът"се впуска в пътешествие към спомените и миналото на своите близки, събира и свързва парченца изгубена памет, някак повече с идеята да отговори на въпросите, които вътрешно го вълнуват, и по-малко с целта да ги предаде нататък.

Цялото ревю на "Пансионът" прочетете в Jasmin.bg >>

Представена публикация

Пътешествията на 2016-а! (първа част)

Време да изпратя 2016-а - спомен за лежерен следобед в септемврийска Виена Отиващата си 2016-а започна с 16 желания >>> Върна...