Една мечта наивно дива

Помните ли в какво вярвахте на 18? Аз наивно вярвах в доброто. Радвам се, че след 10 години отново вярвам в това. Една идея по-назад, но все така наивно напред. А назад във времето ме върнаха разговори със съученици от гимназията. Ще се събираме отново този май - "след 10 години"... Преди 10 години душата ми беше това - една мечта наивно дива...;)

Моят сън

Сънувах сън - какъв чудесен сън!
Сънувах сън по-красив от нежна песен.
Сънувах щастие, сънувах аз усмивки вън.
Сънувах вас! Сънувах всички вас таз есен!

И в този сън нямаше кръв и убийства,
и в този сън нямаше мрак и тъга.
В този сън нямаше подлост, безчинства,
в този сън нямаше глад, нямаше нищета.
 
В този сън имаше радост и песни,
имаше щастие, имаше само слънца.
В този сън всички бяхме мили, любезни - чудесни.
В този сън царуваше любовта.
 
В очите на всички ни имаше спокойствие, младост,
надежда и вяра в живота аз виждах във всяко сърце.
Утрото ни срещаше с покой, емоция, ведрост,
а залезът ни изпращаше със смях на дете.
 
И сега, аз гледам през прозореца навън
как идва есента - тъй пъстра, огнена, красива.
И чудя се - дали пък този сън
бе просто сън или мечта наивно дива...

2004 г.

Ако на някой му хареса, разни такива слова по онова време се публикуваха в ХуЛите - моят профил е тук >>> 

пс. Контактите там не са истински, а анонимни. Явно от малка съм имала недоверие към интернет. Не мога и да ги променя точно сега, паролата се е изпарила от глава ми за тези години...

пс2. Малко е тромавко, но сърце не ми дава да редактирам 18-годишното си аз ;) Това са били думите тогава, нека бъдат и сега.