Красивата поезия винаги дава зрънце вдъхновение на въображението ни, което, от своя страна, може да изрисува най-живите и прекрасни картини. Една чудна Бяла Коледа оживя в главата ми, след като прочетох стихотворението на Моника Стоянова. Цветно казано, нали :-)
Снимка: sxc.hu |
Тихо падат снежинките бели.Бяла Коледа бяло искри.А под белите преспи дебелив бели сънища житцето спи.
В бели стихове, в бели куплетивятър шепне неземни слова.В чудно бяло сияние светинад земята красива звезда.
Бяла Коледа — бяла магия.Бяло щастие, бяла любов.Звън от бялата камбанариявъзвестява живот бял и нов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар