Много я обичам тази Пипи!

На днешната дата през 1907 г. в шведския град Вимербю се ражда писателката Астрид Линдгрен. През 1945 г. на бял свят се появява книжката с една от най-обичаните приказни героини в цял свят - Пипи. 9-годишна. Червенокоса. С лунички. С плитки. А цялото й име си е направо предизвикателство за паметта - Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче.

Да си призная, чела съм приключенията във Вила Вилекула няколко пъти. И всеки път се радвам така, все едно е за първи. Обичам я тази Пипи и как на днешния ден да се сдържа да не припомня някои от умните неща, които ни казва ;)

"Най-важното за малките деца е да знаят ред. Особено, ако сами си го определят".

"Седя си в моята самота и така се надлъгвам със себе си, че да ти е драго да ме слушаш. Онази вечер, когато си легнах, скалъпих една опашата лъжа за някакво теле, което умее да плете дантела и да се катери по дърветата, и знаете ли, вярвах си на всяка дума! Това се вика добра лъжа".

"Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите".

"- Но, Пипи, каза Томи, - можеш ли да свириш на пиано?
- Отде ще знам дали мога, като никога не съм опитвала - отвърна Пипи. А трябва да ти кажа, Томи, че за да се научиш да свириш на пиано без пиано, са необходими страшно много упражнения".

"То наистина не си заслужава - каза Пипи. - Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общ доход.
- Пък и не умеят да си играят - отбеляза Аника. - Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш!
- Кой е казал, че трябва, възрази Пипи. - Ако не се лъжа, тук някъде има едни хапчета… Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат".

 Eх, ако можеше наистина да има такива хапчета, всеки път си мисля аз. Утехата е, че всички имаме въображение, което да държи децата в нас будни. Стига само да поискаме! Защото там, във въображението, се е случило всичко хубаво на тази земя, е казала Астрид. И е била права! ;-)

November Sun

Една от любимите ми песни е November Rain - Guns and Roses. Тъжна, но красива. И е ноември. И някъде в душата ми вали. Не обичам оръжия, но обожавам рози. Черни рози. Ако някой ден си направя татуировка, ще е на роза с обвита около нея змия. Защото змията, казват, е символ на вечност. А розата е красота. Вечната красота на душата е нещо, към което се стремя.

Нещо повече. Стремя се към светлината. Трябва да има повече светлина. Както е казал Гьоте. Mehr Licht. Вярно, че на предсмъртния си одър, но поне е умрял с копнеж по светлина (в душата).

Защото, особено през ноември, някъде между дъжда и слънцето, се ражда дъгата. Красива. Многоцветна. Като живота.

Тази сутрин, прочитайки поредните няколко глави от Елиф Шафак и нейната "Любов" между два работни проекта, попаднах на нужното ми:

Миналото е въпрос на тълкуване. Бъдещето е илюзия. Светът не се движи като по права черта през времето и не върви от миналото към бъдещето. Обратното, времето се движи на безкрайни спирали през и вътре в нас. Вечността не е безкрайно време, тя е безвремие. Ако искаш да постигнеш вечно просветление, премахни от съзнанието си миналото и бъдещето и живей в настоящия миг.

И се замислих - какъв е настоящият ми миг? Искам светлина, искам слънце. Вярата в бъдещето е желание, но не винаги желанията се сбъдват. Просто имаме нужда да вярваме в тях. Така, както вярваме в Бог, Буда или Аллах. Нищо, че най-важното, което научих в студентска лекция по Основи на религията е, че Бог е един. Имената му просто са различни. 

Тълкуването на кой-какво-защо ни вкарва в тъмнина. Терзаеща тъмнина. Емоционална тъмнина. И разбрах, че не я искам. Бленувам за слънцето. За светлината. За хубавите и мили малки моменти, които ни се случват в живота.

Днес една непозната в квартала ми вирна нос, защото не успях да я упътя за улица. Но в съзнанието ми остана друго - как най-милата продавачка от един прекрасен магазин за кафе (до Subway, спирката на Орлов мост при бул. "Евлоги Георгиев") ми сподели, че другата седмица затварят и "няма да можем да се виждаме повече". Радвам се, че непозната сподели това с мен. Че е почувствала нуждата да ми сподели, че няма да се виждаме повече. Тъжно ми е, защото кафето им е наистина хубаво. Знам, че до края традиционно ще се отбивам при нея за кафето ми с мляко на път за работа. 

Ако се върна на думите на Шафак, настоящият важен за сърцето миг е някъде по средата между тълкуването и илюзията. Целият живот е такъв. Мога да прекарам половината си живот в тълкуване защо илюзията не е станала реалност. Отговор на този въпрос няма. Просто трябва да загърбим теориите и да погледнем към небето. Там слънцето свети. За нас. Докато свети, надежда ще имаМ една, че топлите цветове надделяват и няма значение, че там някъде има и сенчести петна. Просто трябва да погледна нагоре. Да поискам.

Нека бъде светлина! Останалото са бели кахъри, които ни правят по-силни и по-устремени към онова себе си, което обичаме. А аз обичам сутрин да се усмихвам на слънцето.

Нека бъде!

 

Без думи

Вечеряме.
- Ехо!
Той - помахва замислено с ръка (Ей!)
- Как си?
Вдига палец. (Бива.)
- Как е?
Помахва колебливо с ръце. (Горе-долу)
- Тежък ден, а?
Кима. (Мда)
- Шефът пак е недоволен, а?
Свива рамене (Ми как.)
- И как мина?
Мига. Веднъж. (Бива)
- Тежка седмица, а?
Издиша дима от цигарата (Какво да ти кажа...)
- Разкажи.
Гаси цигарата. (Какво да те занимавам.)
- Харесва ли ти яденето? Набързо го приготвих.
Примлясква. (Да, става.)
- Още вино?
Подава си чашата. (Да, може.)
- Детето днес го изпитали?
Мръщи се. (Разбрах...)
- Купих нова картина. Морски пейзаж
Кима. (Да, видях. Става.)
- Сметката за парното дойде.
Помахва с ръка. (Разгледах я! Мизерници!)
- И какво?
Поглежда ме объркано.
- Ще си мълчим ли?
Кима неуверено. (Да.)
- Защо?
Свива рамене. (Не знам)
- Обичаш ли ме още?
Ококрва се. (Разбира се!)
- Колко ме обичаш?
Разперва длани. (Ей толкова!)
- Покажи ми!
Идва.
Поглеждам го.
Целува ме.
- А?
Прокарва пръсти през косата ми. 
- Кажи, де!
Поглежда ме в очите. (Да, казах.)
- И какво сега?
...

Белгийски приказки: Има бира

Любителите на пивото знаят, че според Бенджамин Франклин доказателство, че Бог ни обича е това, че ни е дал бирата. Ако през '94-а стана ясно, че Господ е българин, поне по отношение на футбола, то, ако вярваме на Франклин, белгийците пък са един много обичан народ.

Бирата по тези земи е призната за най-добрата в света. В страната се произвеждат над 800 марки бира, а традицията датира от поне хиляда години. Пивото им е силно, обикновено над 5%, като достига и до12% (!). Имат и много плодови видове.

Аз нямах възможност да дегустирам много, но тъй като съм ценител на родната "Ариана" и категорично отричам смесването на пивото със сокчета, се насочих към Leffe и Juplier. Втората ми допадна повече - 5,2%. Създава се през 1966 г. в старата област Jupille, днес част от Лиеж. Прави се от малц, пшеница, вода, хмел, мая.

Leffe е създадена в далечната 1152 г. в долината на река Маас, Северна Белгия. Светлата е 6,6% и определено си личи, че си преминал в друга категория в сравнение с обикновените.

От любопитство имах среща и с една черешова и честно - това беше една от най-дългите срещи с бира в живота ми ;) Предполагам, че любителите на плодовия вкус ще я оценят. Аз не успях съвсем. Не е и за тези, които не пият силен алкохол, защото хич не е слаба. ;) 

Щанд в един магазин за бира, къде изборът беше измежду 250 вида

Още приказки:


Малката Европа

Къде живеят играчките?

Шоколадовото царство 

Комиксите са на почит 

Малките хора на Малката Европа

Паркът "Малката Европа" (Mini Europe) се намира в покрайнините на Брюксел. Разходката до крайната спирка на метро 6 обаче си заслужава, защото води до една прекрасна градина, в която са "посадени" най-интересните забележителности от всички страни-членки на ЕС, а по уличките им се разхождат и малките европейци.

Най-много ме впечатли, че макетите са приспособени с празниците и сезоните. Есен е...

 ... а в една църква празнуваха Хелоуин.

Много сладко ми се стори това, че една не малка част от превозните средства се движеха. Влаковете на Eurostar шумно събираха пътници от спирките, самолет се приготвяше за излитане, ферибот оповестяваше за своето съществуване. Тъй като през нощта беше валял дъжд, лодките по венецианските улици бяха леко килнати и потопени, но това не пречеше на механизмите им уверено да ги дърпат насам-натам из водата ;) ;)

Макетът с най-силно историческо послание беше този на Германия - Берлинската стена, снимката, запечатала целувката на Леонид Брежнев и Ерих Хонекер през 1979 г. и берлинчани от двете страни на стената.

Една от най-неочакваните ми срещи... беше с Дон Кихот и Санчо Панса. Къде ги намерих ли? Разбира се, че до една вятърна мелница край Ла Манча.

А ние пък сме представени с Рилския манастир. Прекрасен и величествен макет, чудесни детайли. Според мен обаче има един недостатък - манастирът е представен в цялостния си затворен вид и, за да можеш наистина да го разгледаш, трябва да се наведеш в макета, което е някак неудобно и би било предпоставка за уморените и не дотам любопитните да го подминат. Тъй като експозицията е подредена от Северозападна към Югоизточна Европа, ние с гърците сме на финала на разходката.

Не мога да не споделя, че се почувствах изключително горда, че в малката "опознавателна" книжка, която всеки посетител получава на входа, България беше описана с голям брой факти - че в началото на Х век сме били най-голямото царство в Европа, че през 1943 г. сме спасили 50,000 евреи от лагерите на смъртта, че българска песен лети в Космоса. Обяснена е и традицията ни за хвърляне на кръста на Йордановден и връзването на мартеници на 1 март. Както и това, че първият златен предмет е намерен по нашите земи в 4600-4200 г. пр Хр. ;))))

Традиционно - за заинтересованите - Mini Europe ;-)

И още една препоръка - интересни факти за Рилския манастир научете от публикацията на "Българската история" тук ;-) ;-)

Още приказки:

Има бира


Къде живеят играчките?

Шоколадовото царство 

Комиксите са на почит 

Белгийски приказки: Комиксите са на почит

Едно от първите неща, които ми направиха впечатление още със стъпването на белгийска земя, беше, че съм попаднала в страната на комиксите. Във всяка книжарница или щанд за книги и вестници още от вратата ме посрещаха поне 10-ина предложения с приключенията на детектива Тинтин, Смърфовете и Астерикс. Имаше и отделни секции с японска манга.

Астерикс и Обеликс са плод на въображението на французите Рене Госини и Алберт Удерзо. Появяват се на бял свят в далечната 1959 г. Смелите гали са си и истински французи - своенравни, свободолюбиви, не особено работливи, но с вкус към виното и красивите жени. До момента в света са продадени над 300 милиона копия от книгите за тях, преведени на 107 езика.

Тинтин и кучето Снежко пък си имат отделен магазин за книги и сувенири, а "баща им" - аниматорът Ерже, е почетен с цял музей. Една от най-популярните дестинации в центъра на Брюксел е специалният магазин за комикси.

Безспорно, най-радващият за очите ми свят се оказа синята приказка на Смърфовете. Те са много и са навсякъде - на магнити, чаши, тениски, чанти, книжки. Рожба са на местния аниматор Пиер Кълифорд - Пейо, и се появяват за пръв път като комикс през 1958 г.

У нас всички тези геройчета, които се оказват на годинки вече, са по-известни с филмите, които излязоха през последните години, и анимационните поредици, но не и като книжки. Моето детство, например, протече в крак с приключенията на Фют и Мики Маус, а Смърфовете срещнах малко по-късно.


Смърфотно, а ;-)

Следващата приказка - за Малките хора на Малката Европа >>>.

Още приказки:

Има бира


Къде живеят играчките?

Шоколадовото царство

Белгийски приказки: Къде живеят играчките?

Играчките живеят в един малък, но китен музей в Брюксел, наречен Мюзе дю Жует (Le Musée du Jouet). Едно приказно царство с кукли. На входа ме попитаха от къде съм - явно се интересуват от известността си на наднационално ниво. Е, гарантирам, че и България се записа в архивите му.

Най-много ми харесаха тези кукли от областта Тирол. Не съм посещавала това място с изстрадана история и божествена красота, но дървените госпожици в многолики цветове грабнаха очите ми.

Класната стая на едно по-отминало време...

... и старателните ученици.

Преди къщите на Барби ;)

Доброто старо Лего.

Морски шах като за маса.

Как вечерят мечоците ;)

За заинтересованите - Le Musée du Jouet

Следващата приказка - за комиксите >>> ;)

Ако сте пропуснали:

Малките хора на Малката Европа

Има бира

Белгийски приказки: Шоколадовото царство

Вяра

Дълбоката емоционалност (понякога) вреди, създава болка от трудно взети решения в името на (уж по-голямо) спокойствие. Не разбирам обаче защо боли, за да вярваш?
Понякога ми се иска да бях по-цинична. Хората (сърцата, мъжете) да можеха да минават и отминават в живота ми, да не се връзвах на отминалите за този век емоционални привързаности, да не вярвах, че можем да обичаме и да бъдем обичани по начина, който ни показват филмите и приказките. И щеше да е толкова лежерно...
Обаче вярвам. Вярвам, че трябва да искам да бъда единствена за някого, а не просто част от тълпата заедно с багажа на миналото. Вярвам, че трябва да искам да не ме лъжат заради някого или нещо. Вярвам, че трябва да искам да бъда най-важният и близък  фактор в нечий живот. Вярвам, че трябва да искам обща стрелка напред, не просто весело настояще. Вярвам още, че такова отношение за мен има. Някъде там, но не сега.
Емоционалният проблем е, че пътят до този рай за сърцето и душата, си е пълен с... бодли. Много от които си забиваш сам в името на точно тази вяра. И като децата, когато си ожулят колената - плачеш.
Но лепенки за одрано сърце няма. А толкова да обичам усмивките и толкова да мразя да плача...

И още една подобна приказка за вярата - Combien tu m'aimes?