Впечтляват ме детайлите, малките неща, отношението "на дребно". И реагирам емоционално - силно, обидчиво, обичащо, под- и надсъзнателно. По тази причина съм си забранила фантастиката и ужасите... и сърдечните експерименти от всякакъв тип.
Обаче се оказа, че съм можела да сънувам и измислен от друг свят с две луни - онзи свят на Мураками, който се случва в Япония през 1Q84. Не знам дали тази сексуално-объркана-фантастична (четох, че във втората част става и любовна) история ми влезе под кожата, хвана по свой начин моите емоционални съмнения, тегавини и тревоги и под въздействието на Луната (защо не?!) се оказах във въртележката на една близо десетдневна insomnia. А светът на падащи асансьори, убийства с разкъсана плът, капани в метрото и бивш в ролята на сексуален извратеняк, който си докарва куп кървави отвратителности, много би заинтересувал чичко Фройд и наследниците му.
- Ей, Тенго, знаеш ли каква е разликата между луд и лунатик?
- И двете описват умствено разстройство. Но не знам в какво точно се състои разликата.
- "Луд" вероятно означава, че страдаш от вроден умствен проблем, нуждаещ се от професионално лечение, докато "лунатик" означава, че си временно в плен на Луната. През деветнадесети век в Англия намалявали тежестта на престъплението ти с една степен, ако си бил освидетелстван като лунатик. Смятало се, че за престъплението е отговорен не толкова извършителят му, колкото Луната, която го подтикнала. Може и да не ти се вярва, но и такива закони е имало.
Харуки Мураками, 1Q84, книга 1
Чудя се какво ли е сънувала Спящата красавица? И как съвременните емоционални героини да овладяваме несправедливостите (според нас), които тровят вътрешния ни мир, за да спим като нея? И да ни събуди принцЪТ, а не алармата на телефона ;-)
Със сигурност знам едно. Кафето в парка с книжка в ръка, слънцето, закачките на хлапетата, които учат основни житейски уроци (като например - как се ходи, без да се пада), и някои по-любопитни кученца зареждат емоционално и връщат така нужната ми жизнерадост ;-) А иначе много добре знам, че не ми е виновен Мураками. Той просто е гениално въздействащ.
Снимка: haruki-murakami.com
Още приказки и мисли ще има във Фейсбук страничката на блога ;-)))
Няма коментари:
Публикуване на коментар